| has gloss | bul: Светец се нарича стар български обичай, свързан с култа към прадедите, празнуван в по-далечното минало. Наричан още Стопанин, Служба, Курбан и др., той се е празнувал в чест на покровителя на къщата. Според представите на българите този стопан е някой виден член от къщата (т. нар. задруга, която обединява няколко семейства) или рода, който след смъртта си става дух-покровител на къщата и домочадието. След време на него му се приписват чудотворни избавления на дома или на някой от рода, придобивайки статута на небесно същество и в негова чест се устройват празници и жертвоприношения. С трайното навлизане на християнството в обичайната система на българите, този стопан-покровител започва да се нарича „светец“ и за ден на неговия празник се е избирал денят на християнския светец, който се пада на същия ден (или най-близко до него). Този празник е първообразът на днешния Имен ден, който в миналото не е бил познат. |